Наименованието Витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Н. И. Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния — хиповитаминозни и авитаминози, прекомерният прием (главно на А и D) — до хипервитаминози. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

Витамините са необходими в много малки количества за нормалното протичане на жизнените процеси в организма. Представляват органични вещества, които участват в синтезата или в активирането на клетъчните ензими. Витамините биват два вида според разтворимостта:

мастноразтворими — за тяхното усвояване трябва да има мазнини. Такива витамини са А, Е, D и K

водоразтворими — B и C

Мастноразтворими витамини

За усвояването на мастноразтворимите витамини, което става по–бавно, в храната трябва да има мазнини. Мастноразтворими са витамините А,D,E,К. Всеки витамин означава сборна група. Така от групата А са познати витамините А1, и А2, от групата D – D1, D2, D3, D4, D5, D6 и т.н. Мастноразтварими витамини от групите D, Е, К се срещат в плодовете и зеленчуците, а от групата A са открити само в продуктите от животински произход.

Минерали:

Минералите представляват значителна част от организма ни. Те действат като катализатори за много биологични реакции в тялото, включително мускулните реакции, предаване на импулси на нервната система, производство на хормони, храносмилане и усвояване на хранителните вещества от храните. Минералите взаимодействат с витамините, за да ги направят ефективни и полезни. Някои минерали действат като антиоксиданти, т.е. унищожават свободните радикали, които предизвикат преждевременно остаряване и болести като рак, сърдечни заболявания и други клетъчни увреждания.

В зависимост от количеството в което се съдържат в организма, минералите се разделят на микроелементи и макроелементи.

Микроелементи:

Микроелементите са минерали, които се срещат в много малки, микроскопични количества в организма. Основните микроелементи са: кобалт, хром, мед, флуор, йод, желязо, манган, молибден, селен, сяра и цинк.

Макроелементи:

Макроелементите са химични елементи, които се срещат в голямо количество в организма. Към тази група спадат минералите: калий, калций, натрий, фосфор, магнезий и хлор. Te се съхраняват в костите и мускулната тъкан.

Препоръчителни видове Капки на Бах според зодиакалния знак можете да намерите тук:

Посочете вашия зодиакален знак.

За да подберете най-точно своите хранителни добавки можете да се свържете с Кирил Горанов и да запишете своя час за консултация тук. Цени и видове услуги можете да намерите тук.