Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му ( 1.9891 × 1030 kg, 330 000 пъти повече от земната) съставлява около 99,86% от общата маса на Слънчевата система. От химическа гледна точка около три четвърти от масата на Слънцето е образувана от водород, а остатъкът е предимно хелий, като 1,69% от масата (или 5628 пъти повече от масата на Земята) са други по-тежки елементи, като кислород, въглерод, неон, желязо и други.

За древните Слънцето е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена – египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране на особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно.

У нас то е централен елемент от иконостасите на редица църкви и резбованите тавани в паметници на културата от Копривщица, Рилският манастир и др.

Слънцето е, което определя темперамента на човека и се явява център на неговото съществуване. То е, което определя вътрешната му позиция по отношение на външния свят и на самия себе си.

Със Слънцето е свързано всичко, което човек прави самостоятелно. То е източник на неговата самобитност, най-независимата сила в него, неговият Дух. Само Духът може да притежава свободата на волята. Той е първоизточникът и всичко останало зависи от Него.

Затова, ако говорим за свободна воля, то това се отнася към Слънцето, към слънчевото начало у човека. То е източник на съзнание, на живот, на жизнена енергия, жизнени сили, източник на активност.

Слънчевите процеси са процеси на осъзнаване, интуитивни процеси. Положението на Слънцето в зодиакалния знак в момента на раждането дава чертите на неизменното, то определя темперамента на човека.